В област Смолян брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с по-бавен темп от общия за националната икономика, през последните две десетилетия, което увеличава изоставането спрямо средното ниво в страната от 20 % през 2002 г. до 32 % през 2019 г. През 2019 г. БВП на човек от населението се увеличава с 10 % (колкото е и средният ръст за страната) и достига 11,7 хил. лв. Брутната годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение нараства с темп, подобен на средния, но остава под този за страната – 11,1 хил. лв./човек при 15.2 хил. лв. в страната. Доходите обаче остават по-високи от средните за страната и през 2019 г. достигат 6,4 хил. лв./лице от домакинството (при 6,0 хил. лв. в страната), което обяснява и сравнително ниската степен на бедност. Делът на населението, живеещо с материални лишения е 12,8 %, а делът на населението, живеещо под националната линия на бедност е 21,2 % при 22,6 % средно за страната. 
Икономическата активност на пазара на труда в област Смолян нараства и през 2020 г. е сравнително висока - 77,1 % при 73,7 % в страната. Това нарастване обаче е съпроводено от спад на заетостта и ръст на безработицата. Коефициентът на заетост намалява с 1,3 процент пункта до 65,2 % (при 68,5 % в страната), а този на безработицата се увеличава с 3,1 процент пункта до 11,9 % (при 5,2 % в страната). Огромното предизвикателство за перспективите на местния пазар на труда продължава да е застаряването на населението. Смолян е областта с най-нисък коефициент на демографско заместване като съотношението на населението на 15-19 години към това на 60-64 години, който през 2020 г. спада до 40,9 % (при 67,1 % за страната).  
През 2019 г. броят на регистрираните предприятия нараства до 52 на 1000 души население, но все още е под средния за икономиката като цяло брой от 61 на 1000 души. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението се увеличават значително (с близо 50 %), въпреки че остават под средните – 2,6 хил. лв. в областта при 3,2 хил. лв. в страната. Ниски и постоянни остават преките чуждестранни инвестиции със стойност 889 евро/човек при 3,7 хил. евро /човек в страната. Стойността на произведената продукция в областта нараства с по-бавни от средните темпове за страната, което задълбочава изоставането от средния размер в националната икономика. Усвояването на европейски средства се повишава и е над средното за страната. Към месец юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативни програми е 2,5 хил. лв./човек от населението при 2,2 хил. лв./човек в страната. Най-много средства усвояват общините Смолян, Рудозем и Златоград. 
Географското местоположение на област Смолян като гранична област и планинският характер на територията обуславят и сравнително слабото развитие на инфраструктурата. В областта липсват железопътни линии, автомагистрали и първокласни пътища. Гъстотата на пътната мрежа остава под средната за страната. Качеството на пътната настилка е сравнително високо и се подобрява, като делът на пътищата в добро състояние достига 53,8 % при 41,4 % за страната. Достъпа на домакинствата до интернет е 73,6 % при 78,9 % за страната. Делът на газифицираните домакинства е 0,02 % при 3,1 % в страната. Инсталираните ВЕИ мощности достигат 2,5 kW/човек от населението при 0,6 kW/човек в страната.
Смолян е сред областите със сравнително ниски местни данъци. Най-големи разлики спрямо средните за страната нива се наблюдават при търговията на дребно и превозните средства.  През 2021 г. усредненото ниво на данъка за търговия на дребно е 7,74 лв./кв.м при 12,99 лв./кв.м в страната. Размерът на ставката върху превозните средства и леките автомобили е 1,37 лв./kW при 1,54 лв./kW в страната.
Населението в областта е едно от най-застаряващите в страната. През 2020 г. се наблюдава както намаляване на раждаемостта, така и изселване на населението. След като за периода 2017-2019 г. коефициентът на естествен прираст се задържа на ниво от около –10 до –9 0/00, през 2020 г. той рязко намалява до –14,4 0/00 (при –9,5 0/00 за страната). Коефициентите на възрастова зависимост се влошават бързо и са значително по-неблагоприятни от средните за страната. Делът на градското  население е сравнително нисък (56,7 % при 72,9 % за страната), но гъстотата на населението остава относително висока.
Област Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни показатели, след столицата. Съотношението между броя на преподавателите и учениците в основното и средното образование е най-високото в страната – 120 преподаватели на 1000 ученици (при 87 на 1000 ученици в страната) през 2020 г. Делът на напусналите основното и средното образование е най-ниският в страната. Представянето на учениците от областта на националното външно оценяване и на матурите е по-добро от средното за страната през 2021 г. На територията на областта функционират два филиала на висши учебни заведение – на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и на Варненския свободен университет и областта отчита 14 студенти на 1000 души от населението (при 32 на 1000 души средно за страната).
Делът на здравноосигурените е сред най-високите в страната – 95,6 % при 88,7 % в страната през 2020 г. Висок е и достъпът до общопрактикуващи лекари, но броят на специалистите е значително по-нисък от средния за страната. Легловата база в многопрофилните болници намалява до 5,41 легла на 1000 души от населението през 2020 г. Броят на преминалите за лечение болни е висок – 168 на 1000 души (при 138 на 1000 души в страната).
Смолян е най-добре представящата се област в сферата на реда и сигурността. Правосъдието е бързо, престъпността – ниска, а разкриваемостта – висока. 
Област Смолян е сред областите с най-ниски емисии на въглероден диоксид в атмосферата. Предвид сравнително ниската степен на урбанизация на областта делът на населението в селища с обществена канализация е относително висок. Образуваните битови отпадъци са сравнително малко, а делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци е изключително непостоянен през последните години.
Културният живот се характеризира с ниска интензивност. Пандемията от COVID-19 и ограничаването на културните мероприятия в страната като цяло дават своето негативно отражение. Посещенията в кина, библиотеки, театри, музеи и др. намаляват с по-голям процент от средните за страната. 
Самооценките на местните администрации за развитието на електронно правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през последните години нарастват и през 2021 г. са по-високи от средните за страната. Оценката за прозрачността на органите на местното самоуправление се повишава през 2021 г., но остава под средната за страната.
Като силни страни за местната икономика може да се посочат:

•  благоприятно географско местоположение;
•  наличие на природни ресурси – руда, минерална вода (Баните, Девин, Златоград), горски площи с богато разнообразие на дивеч и ценни растителни видове;
•  наличие на свободни терени за развитие на инвестиционна активност;
•  наличие на свободна работна ръка.